Защо понякога игрите с децата ни доскучават и как да променим това?

Ако някога сте си казвали „Не ми се играе с детето“ или сте се чувствали като изморен родител, който просто няма сили за още една игра, не сте сами.

Освен да даваме основните грижи, новото поколение родители искаме да бъдем с децата си съзнателно, да изграждаме връзката, да им даваме от вниманието си. В същото време, отглеждаме в ерата, в която стандартът е грижите за детето да са изцяло на един или двама души, от които се очаква да бъдат и работещи.

И като добавиш към това, че трябва да си отзивчив, весел и да ти е игриво…

Ами изморително си е...

Ето защо, решихме да се потопим в дълбините на това какво стои зад умората ни за игри и да видим дали има нещо, което можем да променим.

Защо игрите дотежават?

Умът е другаде

Усещали ли сте се как започвате да играете и скоро след това умът ви заминава другаде?

Мислите ни отвеждат на работа, с приятели, в домакинските задължения или някакви ирационални мисли. Това всъщност не е проблем само в играта. Изследвания показват, че близо четвърт от времето ни в един разговор умът ни блуждае и не присъстваме истински.

Когато това се случва по време на игра, тялото ни е там, но вниманието ни не е.

Умора и претоварване

Жонглирането между всички задачи всъщност ни прави изморени, напрегнати, изискванията към нас растат, а като добавим към това и безсънието, цялото ни същество просто си мечтае за почивка, сън и малко повече предвидимост.

В същото време игрите изискват нашето внимание, реакция и въображение и ето къде мозъкът ни крещи "НЕ! Не мога сега! Имаме нужда от почивка!".

Липсата на смисъл

Често родителите влизаме в играта заради детето. То чрез играта учи и опознава света и за нас това изглежда като саможертва в името на щастливото детство.

А когато децата усетят това, те започват да правят всичко възможно, за да провокират присъствието ни и това... допълнително ни изнервя.

За да вижда смисъл, мозъкът на възрастния има нужда от цел, предвидимост, напредък и развитие.

Когато нашите мозъци не успяват да видят това, те се отегчават и търсят друг начин да оползотворят времето си.

И все пак игрите са важни

Игрите с децата са важни и необходими за тяхното нормално физическо, емоционално и психическо развитие.

В същото време те са начинът, по който се свързваме с децата и им показваме, че времето с тях за нас е ценно.

За да запазим удоволствието от играта и да имаме повече пълноценно прекарано време заедно, заедно с Mindfull Movement създадохме Предизвикателство за родители.

Това са 7 дни, които целят да променят начина, по който виждаме игрите и да ги направят още по-приятни и смислени за родителите.

А както знаем, всичко тръгва от нас.

Ако на нас ни е интересно, за децата ползите ще са още по-големи.

Какво значи предизвикателство?

Това не е курс, тема или нещо, което ще изисква от теб допълнително натоварване.

Това не е и списък с игри.

Това е кратка ежедневна информация, която цели да те провокира да видиш игрите с децата от друг ъгъл.

Точно затова е подходящо за родители на деца от всякакви възрасти.

И макар да има някои допълнителни ресурси, които дават конкретни идеи, в същината си това е нов начин на мислене.

Ще видиш смисъла както за детето, така и за себе си и ще се научиш да използваш времето за игра и за самоусъвършенстване.

Опитай!

Често задавани въпроси

Нормално ли е понякога да не ми се играе с детето?

Да. Това е много по-често срещано, отколкото повечето родители предполагат. Най-честите причини са умора, разсейване и претоварване.

Означава ли това, че съм лош родител?

Не. Това, че понякога играта ти тежи, не означава, че обичаш детето си по-малко. По-често означава, че си изморен човек с много отговорности.

Как да направя игрите по-интересни?

Понякога е достатъчно да започнем да виждаме играта не само като нещо полезно за детето, а и като възможност да развиваме собственото си внимание, присъствие и свързване. Когато използваме правилните техники за тялото си и дадем посока на мозъка, удоволствието идва сякав от само себе си.