Една реакция на стрес, която дълго е оставала извън учебниците
Науката дълго не е питала жените как реагират на стрес. После открила нещо много интересно...
22:47 е. След различни ескалации детето най-после е заспало и знаеш, че най-разумното е просто да оставиш телефона и да заспиш и ти. Вместо това отваряш групата и пишеш:
„И при вас ли е така?“
Изглежда като най-обикновен разговор между родители, но може би зад този импулс стои един много стар механизъм, който науката дълго време почти не е изследвала.
Всичко започва с кафе и сладки в една лаборатория
В продължение на десетилетия се говори за fight-or-flight като за основната човешка реакция при заплаха - когато стане страшно, или се биеш, или бягаш. Само че голяма част от ранните изследвания на стреса са правени предимно с мъже.
А жените невинаги правят нито едното.
Историята започва с дребно наблюдение в коридора на лаборатория в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Една от сътрудничките на психоложката Шели Тейлър, Лора Клайн, забелязва, че в напрегнати дни жените в екипа носят сладки на срещите и се събират на кафе, а мъжете се затварят в кабинетите си. Шегата се превръща във въпрос, въпросът - в изследване. През 2000 г. Тейлър и екипът й публикуват в списание Psychological Review теория, която наричат „tend-and-befriend“ - „грижи се и се сдружавай“. Според нея жените често отговарят на заплаха не с агресия или бягство, а с грижа и свързване.
И ако се върнем много назад, това всъщност звучи съвсем логично.
Представи си жена преди десетки хиляди години, която чува опасност наблизо, докато до нея спи бебе, а друго малко дете се държи за крака ѝ. Да се бие с хищника е огромен риск. Да побегне също не е особено добра стратегия, когато трябва да вземе децата със себе си.
Има обаче и трети вариант - да прибере децата близо до себе си, да ги успокои и да потърси останалите, за да се защитават заедно. Точно това са двете части на tend-and-befriend. Едната ръка отива към детето - да го прегърне, успокои и защити. Другата се протяга към хората около нас, защото една майка сама е много по-уязвима от група хора, които се познават и си помагат. Според Тейлър именно тази стратегия е увеличавала шанса и майката, и децата да оцелеят.
И тук става още по-интересно!
В основата на tend-and-befriend изследователите поставят няколко биологични механизма, сред които особено интересен е окситоцинът. Свикнали сме да го наричаме „хормона на любовта“ и да го свързваме с раждането, кърменето и близостта, но ролята му се оказва доста по-интересна.
По-късно Тейлър предлага нещо на пръв поглед парадоксално: по-високият окситоцин невинаги означава, че имаме достатъчно близост. Понякога може да означава точно обратното - че тя ни липсва.
Сякаш системата, която участва в свързването ни с другите, се включва и когато имаме нужда от него. Активра се онази социална аларма, която казва:
„Трудно ти е. Потърси своите хора.“
Разбира се, биологията е по-сложна и науката продължава да изяснява тези механизми. Но тази идея променя начина, по който гледаме на онзи импулс да звъннем на някого, да пишем в групата или просто да седнем с друг човек, когато денят ни е дошъл в повече.
Та откакто попаднах на изследването, си дадох сметка, че в Мунка постоянно виждаме колко важно е просто да споделим време с други като нас.
Понякога най-ценното не е самото занимание, а разговорът след него, кафето, което се проточва, и огромното облекчение да чуеш:
„О, да. И при нас е така.“
Може би точно така изглежда един древен инстинкт за оцеляване в съвсем обикновения ни ден.
И точно затова решихме да му направим повече място.
От октомври в календара на Мунка запазваме място за срещи, на които не е задължително да научим нещо ново, да работим върху себе си или да си тръгнем с пет стъпки към „по-доброто родителство“.
Част от тях ще бъдат със свободен вход и идеята е да има време да седнем, да пием кафе, да си говорим и да се опознаем.
Защото, ако tend-and-befriend ни казва нещо, то е, че времето с другите не е нещо, което остава, след като свършим с „важните неща“. То също е едно от тях.
Преди 50 000 години щяхме да те поканим край огъня. А сега можем да започнем с кафе.
