"Аз му говоря сериозно, той ми се смее"

Счупена чаша, бутнато друго дете, хванат в лъжа... а детето се смее?!

За глупак ли ме има или ми се подиграва?

Всъщност нито едно от двете!

Прочети до края, за да разбереш защо е важно да разпознаваш този смях.

Нервният смях

Това е онзи смях, който нервната ни система решава да използва, за да ни балансира в ситуация, в която изпитваме силен срам, притеснение и като цяло силни емоции, с които не можем да се справим.

Възрастните също го ползваме. Онзи идиотски смях (ха-ха), който се появява в неподходящия момент. Някои проучвания (Provine) сочат, че до 80% от смеха ни всъщност изобщо не е реакция на нещо смешно, а начин за собственото ни успокоение, когато се чуваме напрегнати.

При децата просто се проявява по-често, защото нервната система е все още твърде незряла и когато детето бъде залято от силни чувства, голяма част от работата се поема от по-първични и рефлексни механизми.

Какво всъщност се случва?

Когато едно дете се чувства стресирано, тревожно или несигурно, се задейства неговата автономна нервна система.

Това предизвиква бързо освобождаване на хормони на стреса като адреналин и кортизол. За да се справи с внезапното и силно вътрешно напрежение, тялото използва смеха като своеобразен физически „клапан“, чрез който освобождава натрупаното напрежение и негативните емоции.

За да възстанови емоционалното равновесие, мозъкът задейства освобождаването на вещества, свързани с усещането за удоволствие и облекчение, като ендорфин и допамин. Те подпомагат успокояването на нервната система и връщането на усещането за безопасност.

Затова смехът в подобен момент може да бъде напълно неволна реакция, а не съзнателен избор.

Ще видим този смях в някои случаи, когато детето изпитва страх, притеснение от наказание, срам, вина, чувства, социален натиск, които трябва да преработи.

При по-големите деца, той може да дойде, за да им помогне да сложат "маска" върху усещането за слабост и уязвимост, когато някой възрастен ги "дисциплинира". Този смях не значи, че не му пука, а че му пука твърде много.

Как да го разпознаем?

Нервният смях често идва в момент, в който сякаш няма нищо смешно - при забележка, грешка, страх, срам или напрежение. Тялото може да остане стегнато, детето да избягва погледа, да се върти, да се отдръпва или да прикрива лицето си, а смехът да звучи пресекливо и сякаш да не може да спре. Най-показателно е какво идва след него: вместо отпускане и добро настроение, често виждаме плач, гняв, мълчание, бягство или търсене на близост.

Защо е важно да знаем това?

Защото ако не го знаем, грешно бихме интерпретирали смеха като "детето ми се подиграва", "Не взима ситуацията насериозно". Родителските реакции при подобни интерпретации могат да варират от повече строгост, повишен тон до още засрамване.

Така напрежението, което е предизвикало смеха, се увеличава и детето още по-трудно може да чуе, да осмисли случилото се и да поеме отговорност.

И какво от това?

Ако този модел се повтаря често, детето може постепенно да научи, че грешките водят до срам, уязвимостта е опасна, а конфликтът застрашава връзката. По-късно това може да се прояви като силна чувствителност към критика, избягване на трудни разговори, нервен смях или шеги в напрегнати моменти, прекомерно оправдаване, стремеж да угоди или бързо преминаване в защита и нападение. Не една погрешна реакция създава тези модели, а повтарящото се преживяване, че когато ти е трудно, отсреща идва още повече напрежение.

Как да реагираме?

След като сте стигнали до тук и знаете всичко написано дотук, не ви остава друг начин освен да реагирате с разбиране. Просто намерете вашия начин да успокоите детето, да му покажете, че разбирате реакцията му и тя е ок. Нещо ваше в смисъла на "Май емоциите ти дойдоха в повече". Едва след като се успокои, то е способно да ви чуе. Едва след това може да изясните ситуацията и да дадете поуката. Така детето може да научи "урока", като запази самочувствието си и себеоценката си.

И преди да завършим, да ти кажем защо да внимаваш като гъделичкаш малките деца!

По-горе разбрахме, че смехът Е реакция на нервната система, която не е задължително да е свързана с удоволствие. Интензивното гъделичкане на уязвими места като ребрата или подмишниците, може да предизвика неконтролируем рефлексен смях. Той всъщност е сигнал за активирана нервна система и претоварване. Детето може да продължи да се смее дори когато преживяването вече е неприятно, прекалено силно или иска да спре. Особено проблемно е, когато възрастният продължава въпреки „стига“, опитите за отдръпване, отблъскването на ръцете или видимото напрежение.

Не е необходимо изобщо да забраняваме гъделичкането. То може да бъде чудесна игра, когато детето я търси и има контрол върху нея. Добро правило е „стоп означава стоп веднага“.

Още нещо за усмивка!

Знаете ли, че когато научаваме нова информация, създаваме нова невронна дъга и естествено реагираме на това с усмивка. Усмихна се, нали? :)

Ако темите за емоциите и нервната система са ви интересни, от октомври в Мунка ще ги виждате по преживелищен и усмихващ начин с Борислав Гергинов в "Работилница за емоции" и Цветина Динова в "Растем чрез движение". И двата формата са уникални, и двамата работят по собствени методики и двата типа събития помагат много на родители, деца и общност да растат по красив и споделен начин.

Хвърляйте поглед на календара!